Pan's Labyrinth

Innocence Has A Power Evil Cannot Imagine.

---

My Blueberry Nights

Първият пълнометражен филм на английски на режисьора Kar Wai Wong. Изобщо не ми хареса, първо Боян ме беше питал за него дали съм го гледала и аз чак след няколко месеца го изтеглих. Много е тъп, честно. Въпреки Джъд Лоу, Натали Портман(които имат номинации за оскари) и Рейчъл Вайс(която направо си има Оскар, ама не бях я чувала) и актьорския дебют на Нора Джоунс, филма вони. Сюжетът е плосък, никакво развитие през цялото време, нито дълбочина на характерите. От време на време се появяват някакви лирически отклонения като близък кадър на разтичането на ванилов сладолед по боровинки ама.. I didn't get the point of that?! Иначе отделянето на внимание на детайли като дима от цигарите, същото това разтичане на сладолед и примерно надписът "Ключ" (да, правилно прочетохте, "Ключ", не "Кеу") на вратата на заведението на Джъд Лоу пак не оправят работата. Цветовете са много наситени и създават някак си вълшебна атмосфера, но тя не е подплатена от действието на героите.
Като цяло изобщо не ви го препоръчвам, но не мога да отрека че саундтрака е що-годе хубав и включва и песни на Нора Джоунс.

2 филма: Breaking and Entering & Evita

Breaking and Entering, или познат също и като Взлом, е с Джъд Лоу и Жулиет Бинош. Бяха ми разказвали и преди за филма, така че очаквах нещо, което наистина да ме накара да кажа 'уау'.
Само че такова нямаше.
Джъд Лоу му става запазена марка да играе блудкави женчовци, които изневеряват на приятелките си. Не ме кефи да го виждам в такова амплоа, честно казано. А от Жулиет Бинош, след като съм я гледала в Английският пациент и Шоколад, също очаквах повече.
За филма: героинята на Жулиет Бинош е от Сараево, избягала е с Червения кръст в Лондон със сина си. Синчето й обаче е хулиган и се шматка насам-натам и разбива и обира офиса на Джъд Лоу, който пък е архитект. Той обаче си има някакво проблемно семейство, щото доведената му дъщеря е малко по-истерична отколкото би трябвало за възрастта си - мрази жълтия цвят, не се храни много, не спи много и по цял ден тренира гимнастика. И всъщност филма се върти около това да намерят крадеца от офиса. Да, ама Джъд Лоу и Жулиет Бинош вземат, че случайно се запознават и се завързва един любовен триъгълник. Развръзката на филма оставям на вас.


Евита е мюзикъл с Мадона и Антонио Бандерас. Музиката е от Андрю Лойд Уебър, а него съм го чувала като малка. По-точно, майка ми беше записала на видеокасета концерт по случай 50-годишнината му и можете да се досетите сами колко болезнено много пъти съм го гледала. Та там имаше част от мюзикъла му Евита, която част беше много хубава и много обещаваща, та се надявах и самият филм да ми хареса. Да, ама не.
Много е скучен.
Сериозно!
Въпреки че с тази си роля Мадона е влязла в рекордите на Гинес за сменяне на най-много костюми, шапки и прочие за един филм... не си струва да ви кажа. Дори не го изледах до края от възмущение, просто нямах сили. Така че не ви го препоръчвам. Има и добри песни, но те са няколко само, на фона на целия филм, който е цели два астрономически часа.
А иначе става въпрос за Евита Дуарте, актриса от провинцията, която впоследствие се омъжва за аржентинския президент Хуан(?) Перон. Историята им по принцип може и да е интересна, но не и в този мюзикъл. Съжалявам само, че саундтрака е от Андрю Лойд Уебър , защото той наистина е добър.

The Professional

Няма да ви разказвам за този филм. Просто го гледайте и вижте сами. Преди като ми задаваха въпроса 'Кой ти е любимият филм?' винаги съм се разкъсвала между 5-6, включително и Царят Лъв. Е, сега вече нямам колебания.

ТОВА ми е любимият филм.

Люк Бесон - режисьор, Жан Рено и Натали Портман - страхотна комбинация. Това е дебютът на Натали Портман, която е толкова красива като плаче.. и толкова невероятна. Обожавам ги и двамата. Филмът е толкова добър, че не се сдържах и блогнах за него и в личния си блог. И сега Shape of my heart ми е на repeat в winamp-a.

Mathilda: Is life always this hard, or is it just when you're a kid?
Léon: Always like this.

Ирония судьбы. Продолжение

В Русе се провеждат Руски дни и Руското консулство прожектира безплатно филми в Пленарна зала всеки четвъртък от този месец.
Та вчера с Мила отидохме да видим един от тях - Ирония судьбы. Продолжение. Страхотна комедия с култови реплики, дори и да не сте гледали първата част.
Действието се развива в Москва, на Нова година, 30 години по-късно(от първия филм ;Р).
Костя се опитва да събере баща си с неговата младежка любов, Надежда, като се промъква в апартамента на дъщеря й - Надюша. Оплетено ви звучи, нали? И на мен в началото, ама после всичко ти става ясно. Та така де, тоя Костя се прави на клоун, забаламосва гаджето на Надюша, така че майка й и неговия баща да се срещнат. И всичко това в навечерието на Нова година. След много перипетии Надюша взема, че се влюбва в Костя, защото осъзнава какъв глупак е предишният й приятел. И накрая всичко завършва много щастливо и весело.
Константин Хабенский страхотно имитира пияница, скъсахме се да се хилим, а епизодичните появявания на Дед Мороз и Снегурочка са култови



Ако не сте фенове само на Холивуд, може да си го дръпнете от тук:

mininova.org

thepiratebay.com

The Jackal

Страхотен Брус Уилис. Не чак дотам страхотен Ричард Гиър.
Страхотен екшън, въпреки негативните мнения за него навсякъде из нета - един от най-добрите които съм гледала. А по принцип не си падам по екшъни.
Струва си да гледате този филм, само за да видите как Брус Уилис говори руски. (макар и само едно изречение)
Струва си да гледате този филм, само за да видите как Брус Уилис се целува с мъж.
Струва си да гледате този филм, само за да чуете печените реплики на Брус Уилис.
Струва си да гледате този филм, само за да видите Брус Уилис с платинено руса коса.
Струва си да гледате този филм, дори и само заради soundtrack-a.

За добрия герой можеха да не избират Ричард Гиър обаче, прекалено ми е сухар. И можеше да бъде по-забавен накрая. Макар че и при този подбор на актьорите пак съм се смяла много. Да, предвидим е на моменти, но кой екшън не е ?

Така че го препоръчвам много горещо филма, както и саундтрака! Заслужават си напълно.
Ето и видео, убедете се сами:

RRRrrrr! :P

RRRrrrr! :) Френски е, Димо ми го препоръча, направо ми каза да го гледам! И после някви други хора също ми говориха за него :) С Жерар Депардийо. Малко е странен, явно ако не си френско говорящ или не си учил френски няма да разбереш хумора, защото шегите са откачени. Честно да си призная, аз не го харесах особено, не ме грабна чак толкова, но въпреки това си имаше добрите моменти, като например преброяването по списък, koгато се оказва, че всички се казват Пиер(Камък) . Ako си падаш по фреснки хумор, определено си заслужава времето. Ама иначе не особено.

Pay it forward

Този го бях гледала и преди, но наскоро отново се сетих за него и си го изтеглих. Та така де, хлапето в ролята на Тревър е адски добро, участва и в "Изкуствен интелект"(който лично аз не харесвам много-много). Забележителен Кевин Спейси, то се знае. А Хелън Хънт нещо не ме кефи с тая руса коса. Или трябваше да я направят по-добре, или да изберат друга актриса, на която ще й ходи ролята.
А иначе идеята на филма беше по-кър-ти-тел-на - в смисъл хлапето наистина успя да промени света. Беше велико! И само начина по който са го показали.. как всички актьори бяха свързани помежду си... и също беше логично да умре хлапето на края - още бонус точки за филма, че не завърши лигаво по холивудски.
Оценка: 10(по десетобалната)

The Object Of My Affection

В The Object Of My Affection се разказва за една... независима жена, която забременява и иска да отгледа детето си с гея... в който по случайност е влюбена. Готиното е, че не завършва по холивудски. Да, пак завършва щастливо, но това е перфектният край на една неперфектна ситуация! Има култови реплики и лафове, един от които ми е паразит: "No shit, Sherlock!" :) Дженифър Анистън е перфектна за ролята на Нина, толкова й отива! + това филмът е от 98 година, а филмите от 90-те са едни от най-добрите по default